„Чамкория“ е чуден роман. Невероятно талантливо написана книга е. Също както и „Възвишение“, разбира се. Героят Славе е наистина много плътен образ, широк социалист от 20-те. Има страхотни попадения – когато разказва за „тъй нареченото си семейство“, за „тъй наречената си жена“, за политиката, за войната, за хората, за българите и мн. др. Да, така беше и с „Възвишение“. Езикът тук е също различен, доста твърдо „е“-кащ, уникално, чудно просто... Животът и размислите на героя са увлекателно написани, автентично звучащи (нещо, което не може да се каже за много съвременни български романи, които са пълни с изкуствено звучащи диалози и тегави „размисли“). Тук са леещи се по невероятен начин, приятни за четене, но и силни по смисъл. Увличащи те и в епохата, и в живота на героя. Светът е точно такъв, какъвто е през очите на Славе - шЕфьора на омнибус, купен на лизинг. Комично и трагично едновременно. И всичко това в една достоверно уловена страшна епоха. 20-те години на XX век, когато в България се сблъскват различни военно-политически и идеологически формирования. Както разказва Славе, всеки е запасал по един пищов и е готов да те гръмне….
Романи
Романът „Сол при солта“ е драматична военновременна история на неколцина бежанци при настъпването Червена армия. Бежанците са едновременно такива от руснаците, но и от Хитлер и неговите военни. Действието се развива в края на Втората световна война, 1945 година. Разказът се води накъсано, в епистоларна форма, пише или разказва всеки един от героите - бежанци. Пред читателя за разкрива стъпка по стъпка трудният път на бягството, на промъкването, на страха, бедите и рисковете, смъртта, която дебне на всяка крачка. Наред с биографията на всеки от разказвачите, се разкриват факти и исторически данни за войната, за положението на хора като тях – различни, обикновени, тъжни…хора, с разбити от войната животи, разбити мечти, излъгани очаквания….
„10 минути и 38 секунди в този странен свят“ е роман на Елиф Шафак, който накратко казано, е тъжен, меланхоличен, но и някак си оптимистичен. По един странен начин. Издаден е на български от издателство Егмонт Анишър през 2019. На корицата има сполучлив анонс, че въпросните 10 минути и 38 секунди са времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Тази книга е толкова съкрушително тъжна…Защо обаче, освен безкрайната тъга на романа има и оптимизъм? Заради съдбата пак, която събира Лейла с още неколцина Истанбулски странници и несретници, които стават нейно семейство. Както една от тях, транссексуалната Налан казва, когато не сполучиш със семейство по кръв, съдбата ти праща приятели. И те стават твоето семейство по вода.
Издаден през 2020 от „Колибри“ романът има озадачаващо заглавие. Какво означава цвят продълговат в морето се разкрива в хода на повествованието. Цвят продълговат в морето е поетичен образ на новата родина. Така поетът Пабло Неруда описва родината Чили – продълговата, вкопчена в планините, за да не падне в морето. Цвят продълговат в море, във вино, и сняг… с огърлица от черно-бяла пяна…. Историята на рода Далмау, съдбата на лекарят и участник в гражданската война в Испания Виктор Далмау, на Росер Бругера и на чилийският аристократичен род Дел Солар са разказани увлекателно и в контекста на исторически вярно описаните събития – Гражданската война в Испания, разгрома на републиканските бойци, трагедията на стотиците хиляди бежанци от Испания, бягащи от отмъщението и кървавата разправа на Генералисимус Франко. Така Чили става за мнозина нова родина. Достоверно предадени са събитията и ролята на поета Пабло Неруда да организира приемът на над 2000 бежанци от Испания с кораба „Уинипег“, Виктор Далмау, Росер и новороденият Марсел са един от пасажерите на тъжния, но изпълнен с надежда бежански кораб „Уинипег“.
Ъруин Шоу описва историята или по-скоро възхода и падението на едно щастливо американско семейство. Бащата Алън е професор по история в държавно училище в Ню Йорк, грижовен баща и глава на семейство, горд от своите три добри и разумни пораснали деца. Безметежният живот на Алън Странд, тривиалните, но безкрайно щастливи мигове със семейството му дават топлина и усещане за щастие, за осъзнато разбиране какъв късметлия е бил и колко радостен и действително безметежен е всъщност живота му. Самият Странд потъва в тези мисли в една петъчна вечер, която, оказва се, ще промени живота му, както и на цялото сплотено семейство. Ъруин Шоу разказва майсторски увлекателно, не съди, не влияе на читателя, улавя и предава достоверно и точно развитието в сложните отношения в едно уж обикновено американско семейство. Информативно и интересно е обрисувана и адвокатската професия, така както я вижда Шоу и представя на читателя чрез образа на властния Ръсел Хейзън. Поуките читателят извлича сам. Размислите за любовта и истински важните неща се налагат от само себе си, но и като противостоящи на силата на парите и властта, която идва с тях. И разказът за съдбата на семейство Странд обяснява началното „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш“…
„Панталеон и посетителките“, издаден 2012 от „Колибри“ е уникален роман. Много рядко се среща истински успешна комбинация и увлекателен сюжет и истински смешни случки. Да, „Панталеон и посетителките“ е смешен роман. Роман, който определено се запомня от читателя и със сюжета, и с езика, и с усещането, което остава като спомен. Хубаво и леко. Капитанът от интендантската служба на Сухопътни войски Панталеон Пантоха е натоварен да организира и задейства Служба за посетителки на гарнизони, гранични пунктове и подобни (СПГГПП) в област Амазония. С една дума секретен, организиран от държавата публичен дом за войската. Посетителките са обикновени проститутки, а капитанът е лично организирайки СПГГПП преценява качеството на изпълнение по така възложената му секретна мисия.
Романът „Младите лъвове“ на Ъруин Шоу е забележителен епос за Втората световна война. Историите на трима младите мъже, от двете страни на браздата са силно, но много човешки разказани. А ужасът на войната, смъртта, загубата са еднакво силни и за Кристиян, немският войник, за Майкъл, редник от Американската армия и Ноа, евреин, пехотинец и участник в Нормандския десант. Пред очите на читателя се описва как в един обикновен човек, чувствителен поет се ражда войникът, хладнокръвен, смел, отговорен, как физически силни хора се сриват и губят способност за действие и оцеляване в екстремните до крайност условия на войната. Личността се променя и разгръща всичко, което е заложено и г има в нас, в човека. Условията променят и разкриват неочаквани черти от характера и обрати в личността, които не бихме могли да предположим. Но при всички случаи моралният, емоционално силен и честен човек устоява и развива себе си, дори в смъртта, която вилнее, дори сред ужасите на военните действия.
Картини от Латинска Америка, терор, банди, безнаказани и жестоки убийства и единствена надежда – да избягаш, нелегално, с цената на всичко, на живота дори…. Като всеки роман на Алиенде, е увлекателен, приятно написан, талантливо преплитани истории и сюжетни линии, размисли и поуки. Препоръчвам!
Опредлеяна като епична, духовна, уникална и т.н. книга. На мен не ми се струва нито духовна, нито епична. Клиширана и доста тегава. Главният герой – голям беглец, избягал от затвора, чуди се какво да прави, започва да се мъкне с някакъв местен из Бомбай. Среща естествено зеленоока жена – Карла и въобще бла-бла… Нищо разтърсващо, за разлика от ревютата. Която я описват като „световният бестселър“, автобиографичен роман за живота на автора Грегъри Дейвид Робъртс, развил хероинова зависимост и извършил множество банкови обири. Заловен и осъден, бяга от затвора и след перипетии се озовава в Бомбай, Индия. В крайна сметка отново е заловен и върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Дейвид Робъртс написва романа си „Шантарам“.
Оригиналното заглавие, което Стефан Цвайг дава на ръкописа си е „Светът от 1902 г. до избухването на войната чрез преживяното от една жена“. Така надписан е незавършеният роман и това заглавие казва много. Разкрива суровостта на света, особено за една жена. Разработени са теми като самотата, лудостта – на личността и на народите, зараждащата се неврология, психиатрия и психология, темата за семейството и абортът, въпроси като моралността и законността, присъдите, които издава и изпълнява общественото мнение и дългът на човека. „Клариса“ е тъжен роман за войната и лудостта, която обхваща народите и раните, които нанася на човека, на всеки един малък човек. Романът има и лични, автобиографични елементи за писателя Стефан Цвайг и макар да е формално незавършен, напълно успява да плени читателя.