Изследването на новите рамки на национализма на Брубейкър е в две части. Първата е посветена на преосмисляне на националната общност и на национализма; втората - на старата „Нова Европа“ и Новата. Особено важно е конструирането на аналитичната триада на Брубейкър: национализмите, които са произведени от предначертаването на политическите граници, са свързани в триада, обвързваща националните малцинства, новонационализиращите държави, в които те живеят, и външните национални "родни страни", към които те принадлежат или могат да бъдат възприемани като принадлежащи - по етнокултурна близост, макар и не по законно гражданство (Брубейкър: 2004, 20-21). Т.е. става дума за триадично релационно взаимодействие между национални малцинства, национализиращи държави и външни национални родни страни.

В сборника със заглавие „Ответен огън“, публикувани на български език 2008 г. са събрани текстове на Пиер Бурдийо, писани 90-те години. Посветени са на актуални и днес теми като неолиберализма, глобализацията, опасността за културата и символното насилие, явления като непотизъм, фаворитизъм и клиентелизъм, всевластие на пазара и потребителя и др. (Бурдийо: 2008). За глобализацията Бурдийо пише (Бурдийо: 2008, 34), че тя е мит в силния смисъл, ще рече могъщ дискурс, „идея-сила“, значи идея, която има в себе си социална сила, печелеща доверие. Това е главното оръжие в борбите срещу завоеванията на welfare state (социалната държава)… В Несигурността днес е навсякъде (Бурдийо: 2008, 88) пише, че несигурността се вписва в нов тип начин на господство, основан върху установяване на общо и постоянно несигурно състояние, целящо да принуди работещия към подчинение, към приемане на експлоатацията (флексплоатация) и като последица - премахване на колективните ориентири и солидарности.

В монографията „Постдемокрация“ проф. Крауч насочва вниманието към актуалното състояние на демокрацията днес, изковавайки удачно понятие: постдемокрация. Накратко казано за постдемокрацията е характерно закърняването на базовите институции на представителството за сметка на нарастващата роля на неизборните институции – групи за натиск (pressure groups), граждански инициативи (case groups), наднационални образувания, включително и съдилищата (които са експертни, но не и изборни), за сметка на гражданското участие в политическия процес и на парламентите като институция (наблюдението за параболичния характер на развитие на демокрацията, в резултат на което се наблюдава възвръщане на редица елементи, присъщи на преддемокрацията, към което води глобализацията на деловите интереси и фрагментацията на останалите части от населението). Точно е наблюдението на проф. Крауч , че макар че изборите определено съществуват и могат да сменят правителства, публичният изборен дебат е изкъсо контролиран спектакъл, направляван от съперничещи екипи от професионални експерти по техниките за убеждаване, и вземащ предвид само малко на брой теми, подбрани от тях. Масата от граждани играят пасивна, съзерцателна, дори апатична роля, реагирайки само на подаваните им сигнали. Зад този спектакъл на изборна игра, политиката всъщност се определя на тъмно чрез взаимодействието между избрани правителства и елити, които представляват в преобладаващата си част бизнес интереси (Крауч: 2012, 11).

Съвсем основателно книгата „Българската конституционна идентичност“ започва с въведението, че конституционната идентичност не е изследвана в българската правна теория (Белов: 2017, 9). Затова особено ценен е приноса на подобен изключително задълбочен и аргументиран философско-правен анализ на такъв актуален въпрос. Както се посочва, актуалността му се дължи на юриспруденцията на Съда на ЕС и някои национални конституционни съдилища на държави-членки на ЕС, относно постепенното коригиране на принципа на абсолютния и безусловен с относителен примат на правото на ЕС над националната конституция. Проф. Мартин Белов аргументира самостоятелна и оригинална теория на конституционната идентичност, която почива на сравнителноправни примери, теоретични, философско-правни и сравнителноправни аргументи и в контекста на Българската конституционна традиция.

В сборника „Преподреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България“ са включени 10 изследвания в чест на 80-годишнината на проф. Ивайло Знеполски. Материалите са групирани в четири тематични кръга: Процеси в социалните групи (Райна Гаврилова, Даниел Вачков и Даниела Колева); Субгрупи: маргинализиране, изключване, преследване (Мартин Иванов, Момчил Методиев и Михаил Груев); Статутът на свободните професии (Петя Славова, Пламен Дойнов); Всекидневие и съпротива (Иван Еленков, Петя Кабакчиева); Изследванията, публикувани в сборника са част от по-широк проект – „Преосмисляне на комунистическото минало“. Както правилно се отбелязва в увода (Груев: 2021, 7), собствената историография на периода се определя като притежаваща характеристиките на въображаема реалност върху историческата фактология, което собствено довежда до процес на акумулиране на нова фактология след края му. Процесът е дълъг и сложен, доколкото българската историография няма традиция, на която да се опре, но пък периода на комунизма се превръща в изследователско поле, което предполага и дори изисква различни перспективи и подходи.

Монографията на Димитър Ганев е посветена на пластовете на националната политическа култура, т.е. фокусът е изцяло върху българския политически контекст. Пластовете на българската политическа почва са определени в четири най-важни реда – географски пласт, балкански, православен и национален. Наблюденията и изводите са изключително интересни и ясно поднесени.

Книгата на д-р Габор Мате е за неспециалисти-медици, но е базирана на неговия клиничен опит като лекар и наблюдението на множество медицински случаи. Този опит го води към извода на Сократ – стресът и психологическото състояние на човека е неотделим елемент от състоянието на физиологията му. Да, стресът може да провокира заболяване. Да, съществува тясна връзка между мозъка и имунната система. Много лекари през вековете се стигали до извода, че емоциите са вплетени в причините за заболяванията и възстановяването на здравето. Това познание е възкресено с книгата на д-р Габор Мате.

Посвещението на Историософия е следното: „Издава се в чест на 300-годишнината на св. Паисий Хилендарски и 260 години от завършването на „История славянобългарска“. Това посвещение не е случайно и аз го намирам за съвсем уместно и тая надежда, че рано или късно, ще има силата и значимостта на онази малка книжка. Книгата на проф. Гочев обхваща множество фрагменти и размисли по важни теми и въпроси и читателят има шанса да се докосне до дълбочината на съвременна философска мисъл, която е не само извън калъпа на „мейнстрийм“ – мислителите, с които сме свикнали, а по проникновеност и същинска философия е явление за България.

Четвъртото издание (с ново заглавие) на двете публични лекции на Макс Вебер, изнесени след края на Първата световна война, в превод на Румен Даскалов и Иво Георгиев, заслужава да бъде препоръчано. Въведението от Румен Даскалов също. Авторът подчертава основните идеи на Вебер като дава на читателя и необходимия философски и исторически контекст. В самия текст има ценни бележки на преводача, като например използваното в немското заглавие „beruf”, което означавало едновременно „призвание“ и „професия“, което свидетелства за връзката на съвременното схващане на професия с религиозни идеи и в частност оценката на всички протестантски вероизповедания, според която изпълнението на професионалните задължения, определи за всеки човек от мястото му в живота е призвание и висш нравствен дълг (бележка на преводача в: Вебер, 2022: 33).

Книгата обхваща преглед на случващото се в науката биоетика и биоетическите изследвания в периода 1947-1987, от осъждането на 23 лекари по време на Нюрнбергския процес за военни престъпления, извършени под маската на медицински експерименти, приемането на Нюрнбергския кодекс, следващите две десетилетия – времето на натрупване на въпроси и нарастваща загриженост от страна на учените и лекарите във връзка с етическите проблеми, поставени от напредъка в медицината и науката.