Монографията „Национално самоубийство“ на Илия Табаков категорично провокира размисъл – безпощаден и суров размисъл. Препратките, множеството аргументи и исторически аналогии
Хуманитаристика
Интересни размисли за живота и смисъла от автора Марк Менсън. Най-важната и интересна идея, която субективно ни впечатли е ясният извод, че няма щастие. Има стремежи и път към тях, т.е. щастие евентуално може да бъде постигнато, ако изберем смислена борба и смислена цел. Но човешкото съзнание няма покой и винаги има нужда от нещо ново и преследване на нещо друго. Основното послание на книгата може да бъде обобщено по този начин. Марк Менсън оспорва една от най-популярните идеи на съвременната култура – че щастието е крайна цел, която може да бъде постигната чрез непрекъснато натрупване на успехи, удоволствия и положителни преживявания. Според него човек е устроен така, че бързо свиква с постигнатото и почти веднага започва да преследва следващата цел. Така попада в своеобразна „хедонична бягаща пътека“, при която желанията никога не свършват, а удовлетворението остава краткотрайно.
Лор Ноймайер подробно проследява различни процеси и инициативи в различни европейски институции (Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейския парламент на Европейския съюз), които са свързани с паметта за комунистическите режими в Европа. Изследването е издадено през 2019 и обхваща периода след 1992. Авторката много детайлно изследва дебатите, цитирани са изказвания по различни доклади и инициативи, позовава се на документи и наблюдения над механизмите и процесите свързани с прокарването и утвърждаването на идеи и концепции, свързани с режимите до 1989 г.
„Америка и американците“ (1850) е основополагащ културологичен (или по-скоро антропологически) труд. Културологичен именно, защото изследването на американската демокрация е базирано на наблюдението върху корените ѝ – най-вече върху нравите, обичаите и културата на американците. Тези, които изграждат американската демокрация са носителите на особения дух на Америка, без който Америка щеше да бъде много различна. Книгата се състои от три части, във всяка от тях Токвил прави анализ на американското общество през различни перспективи – така че даде една пълна картина и задълбочено разбиране за американската демокрация, за равенството, на което се основава и свободата, законите, участието и пр. Токвил многократно подчертава уникалната характеристика, родила Съединените щати – равенството в условията. Този факт има необикновено влияние върху хода на обществения живот, направлява обществения дух и дава определен характер на законите.
Наред с множеството исторически примери и препратки, особено интересно е представянето на развитието и историята на човечеството като история на информационните мрежи. От мита и разказа, през свещените книги, печатните произведения от ранната модерност, през технологиите на индустриалната епоха та до днес – началото на ерата на изкуствения интелект. Дали и как изкуственият интелект ще изземе ролята както на бюрократите, така и на митотворците за които Харари говори в част първа и втора? Най-вероятно да, защото програмите с вграден изкуствен интелект вече могат да откриват и обработват данни по-добре от бюрократите от плът и кръв, а и са на път да се сдобият със способността „да съчиняват разкази по-добре“.
„Русия и русите“ представлява поредица от писма с впечатления, дневник в епистоларна форма от 1843 година. Авторът разказва в писмата
Харари е изключително интересен автор, който прави находчиви паралели, асоциации и аналогии, правейки връзка между историята и миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Книгата е структурирана в увод (The New Human Agenda 2-83) и три части (I. Homo Sapiens Conquers the Worls; II. Homo Sapiens Gives Meaning to the World; III. Homo Sapiens Loses Control), в които не само се проследява историята на човечеството през най-значими дела и постижения (не става дума за описание на събития, факти или хронология, а размисъл и опити за предвиждане, базирани на уроците от миналото и екзистенциалната същност на човека). What does our future hold?
«Да се изисква сериозно от хората да убиват хора и да бъдат готови да умрат, за да процъфтяват търговията и
Филип Брод, Политическата демокрация, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2012
В „Политическата демокрация“ Филип Брод насочва вниманието към съвременните измерения на демократичното управление и рисковете, които са видими. Минавайки през наследството на Атинската демокрация, Френската и Американската революции и решаващият въпрос „кой ще бъде избирател“ (Борд, 2012: 27), авторът разкрива днешното състояние на представителството и неговите корени. Обърнато е внимание на т.нар. процес на демократична универсализация - нарастващото влияние на международното право върху правото на отделните държави и въпросите, и проблемите, които това поражда…
В анонса на българското издание на „Пътят към робството“ (кратък вариант) е цитиран Милтън Фридман: „тази книга е основно четиво за всеки, който сериозно се интересува от политика в най-широкия и най-тесния смисъл на думата; книга, чието основно послание е и вечно, и приложимо към широк кръг конкретни ситуации“. Основното послание е утвърждаване на индивидуалната свобода: Ръководният принцип във всеки опит да се създаде свят на свободни хора трябва да бъде: индивидуална свобода е единствената истински прогресивна политика (Хайек, 2004: 75). Издадена през 1944 (Hayek, F. A. The Road to Serfdom, London: Routledge, 1944) тази кратка книга е успяла да предвиди и убедително да изведе като предупреждение всички рискове, които ограничаването на свободата във всеки един аспект носи – дори, когато е с добри намерения и идеалистични подбуди.