Романът започва с мотото „Времето разкрива истината“ (Сенека, „За гнева“). Така е, забулена от векове, тайната за Колумб (оказал се Колон или Колона) е разкрита след продължителна и трудна историческа работа по издирване и съпоставка с различни източници за произхода и личността и ролята в световната история на Колумб. В романа „Кодекс 632“, Душ Сантош разкрива по много увлекателен начин историята зад личността на Христофор Колумб. Разказът започва със смъртта на професор Тошкано от Нов Лисабонски университет, нает от Американска фондация за историческо проучване. Неочакваната му смърт прави невъзможно довършването на изследването му, заради което е нает друг професор – историк, който да сглоби пъзела. Пътуването му из древни ръкописи, хроники, разгадаване на шифри и загадки през Рио де Жанейро, Италия, Йерусалим е едновременно задълбочено, аргументирано и увличащо читателя нетърпелив да разбере в крайна сметка кой е Колумб и защо изобщо има такава истерия с произхода и личността му.

Ако в романа „Божият гняв“ Жозе Родригеш душ Сантуш разкрива тайните на исляма и скритите послания за джихад, които остават игнорирани, то в „Последната тайна“ авторът разкрива тайните на Библията – на Стария и Новия завет. Разкрива множество несъответствия и скритите тайни на написването на евангелията, значенията на определени думи, преводи и тенденциозни замени на думи, които така построяват историята и всичко, което знаем за живота на Исус и посланията му. Скандално за много вярващи християни е разкритието, че Исус от Назарет е ортодоксален евреин, който спазва стриктно старозаветните закони. Създаването на текстовете на евангелията и съдържанието им крият тайни, които са едновременно очевидни, но и неясни за вярващите християни. И всички тези исторически бележки, интелектуални загадки и ерудитски препратки се разкриват стъпка по в криминалното разследване на три убийства на професори в три различни държави в Европа – извършени по еднакъв, ритуален начин със сика (кинжал) и с изоставена неясна шарада (символ) в района на убийството.

От автора на „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“, романът „Божият гняв“ е по същия начин увлекателен и интелигентно написан. Сюжетната линия, свързана с служители на ЦРУ, които разследват възможността откраднат от Руска база по време на Прехода уран, да попадне в ръцете на ислямски фундаменталисти е само решетката, която държи всъщност много ценното и задълбочено представяне на идеите на „радикалния ислям“.

„Отприщен гроб“ от 2023 г. е седмият роман от поредицата трилъри на Джоан Роулин, издавани под псевдонима Робърт Галбрейт. Отново всяка глава започва със символно, въвеждащо стихче, в случая от „Идзин“ или китайската „Книга на промените“, а заглавието от стиха на Дилан Томас: Когато като гроб отприщен времето застигне те… Обектът на разследване е една секта, която се представя за универсално учение и „църква“ (Универсална хуманитарна църква (УХЦ)), в което биват привлечени хиляди с идеи и проповеди за доброто и решаването на проблемите на днешния свят – бедност, глад, тероризъм, войни, а фактически изграждат една промиваща съзнанието доктрина, със свой език, терминология и паралелна реалност, в която съзнанието, свободния избор и свободата на членовете на тази „църква“ (секта) биват отнемани стъпка по стъпка, смазвани, така че картината на реалността в „църквата“ силно напомня лагер, затвор. В който има собствена ужасяваща йерархия, собствени, ужасяващи правила, наказания, страх, убийства, злоупотреби с уязвими човешки същества, смазани до там, че никой от тях д няма свободна воля и да не е в състояние да регистрира, дори да отчете престъпния характер на случващото се, бивайки въвличан в съучастие. Тази зловеща реалност се случва бавно, всеки нов член бива професионално индоктриниран, загубвайки човешката си същност, чрез различни похвати – редуване на обаяние от перфектна реторика, съчувствие, желание да се харесат, да се впишат, страх, глад, умишлено изтощение, подчинение, наказания, сексуален тормоз, та дори и фокуси, създавани да убедят изтерзаното съзнание на всеки от членовете. Наред с тази паралелна реалност в лагера на „църквата“, наподобяващ концлагер, съществува бляскавата представа за универсалната църква в реалния свят, рекламирана с лъскави рекламни послания, срещу които никой не би възразил, по правилата на PR-a, подкрепата от звезди на шоубизнеса, литературата и въобще публичния светски живот, хора или слабоволеви, или целещи да използват църквата за нещо, което законите в реалния свят забраняват и наказват – педофилия, тъй като в лагерите на църквата сексуалният тормоз е норма, представяна като „избор“ на „духовно единение“, а всъщност по нашите критерии де факто изнасилвания, блудства и всякакви нетърпими форми на сексуален тормоз и престъпления. Разкрива се трудността (чак до незвъможност) да се противодейства със средствата на закона от нормалния свят срещу целия този паралелен свят от индоктринирани и измъчени души, които за пред света са представяни като доброволни, щастливо обитаващи тези пространства на ада. При натиска, под който живеят, за повечето членове на това „църковно“, сектантско общество, е невъзможно да осъзнаят, че са жертви, а за другите, за малцината, все пак осъзнали в какво живеят, пречка се оказва и фактическата, физическа невъзможност да напуснат охраняваната с бодлива тел и камери частна собственост на лагера на църквата. Излишно е да се казва, че всяка връзка с реалния свят е отнемана при постъпването им, връзките със семейства и близки щателно прекъсвани, а финансовите средства на жертвите, внимателно, стъпка по стъпка присвоявани. Всичко протича по един добре смазан, ужасяващ, чудовищен механизъм.

Четвъртата, последна книга от четирилогията „Децата на Арбат“ обхваща както развитието на историческите събития – сключването на Пакта за ненападение между Хитлерова Германия и Сталиновия СССР (Пакта Молотов – Рибентроп), с който Сталин до самото нападение на Германия над СССР е убеден, че данните на разузнаването за предстоящото нападение – ден и час са дезинформация. Русия не е готова за война, сред военните и сред цялото общество цари ужасяващ страх от постоянните чистки, убийства, показни процеси с абсурдни признания. Висшите военни, най-кадърните хора сред ръководството и обществото, на всички нива са изтребени – убити, заточени, съсипани… Започването на войната също е съпроводено от поредица грешни решения на Сталин, обграден от уплашени хора, които не смеят да му възразят. Хитлер почти стига Москва. Съобразяването с военните решения на Жуков е това, което все пак, спасява Русия, макар че Сталин винаги се стреми да го отстрани преди победното и благоприятно развитие на операциите му, защото все пак само Сталин е „най-великият маршал на СССР“. Наред с военните действия, Рибаков описва детайлно живота в Русия в предвоенните години на Сталинова Русия – гонения чистки и страх.