„Размяната“ е роман продължение на един друг от най-популярните романи на Гришам – „Фирмата“. „Фирмата“

Монографията „Национално самоубийство“ на Илия Табаков категорично провокира размисъл – безпощаден и суров размисъл. Препратките,

Интересни размисли за живота и смисъла от автора Марк Менсън. Най-важната и интересна идея, която субективно ни впечатли е ясният извод, че няма щастие. Има стремежи и път към тях, т.е. щастие евентуално може да бъде постигнато, ако изберем смислена борба и смислена цел. Но човешкото съзнание няма покой и винаги има нужда от нещо ново и преследване на нещо друго. Основното послание на книгата може да бъде обобщено по този начин. Марк Менсън оспорва една от най-популярните идеи на съвременната култура – че щастието е крайна цел, която може да бъде постигната чрез непрекъснато натрупване на успехи, удоволствия и положителни преживявания. Според него човек е устроен така, че бързо свиква с постигнатото и почти веднага започва да преследва следващата цел. Така попада в своеобразна „хедонична бягаща пътека“, при която желанията никога не свършват, а удовлетворението остава краткотрайно.

Последната книга от трилогията, след „Мочурища“ и „Тъмни приливи“ е „Утринните земи“. В нея цикълът се затваря – политически отново и отново се започва борба за свобода, за права и справедливост (линия, разкрита умело чрез съдбата на героя Нед Фериман, започнал своята битка за свобода в армията на Кромуел, потърсил пристан в едно илюзорно справедливо общество в Нова Англия, но разочарован върнал се за да участва в битките, водени от херцог Монмът и по-късно от Вилем Орански). В битието на рода на Алинор, след бурния свят на Лондон, търговията и новия свят на печалби, завръщането в мочурищата на Фулмайър е спасително.

„Тъмни приливи“ е вторият роман от трилогията, започнала с романа „Мочурища“. Той също е исторически роман, в който Филипа Грегъри продължава историята на Алинор Рийки, героинята на първия роман. Продължението е 21 години по-късно. Алинор вече е в Лондон, светът е променен, отново, а тя и децата ѝ са изградили и своя малък свят и уют. Авторката успява да предаде и разкрие промяната в порядките, в света на Англия и нейните най-бедни и онеправдани хора. Отново пътят е пресечен от лорд Ейвъри, но се появява ново лице – венецианката Ливия, която омагьосва пуританският английски дом на Алинор, преобръщайки живота на всички отново и по небивал начин.

„Мочурища“ е исторически роман, в който Филипа Грегъри се насочва към разказването на историята през призмата на живота на малкия, обикновен човек. Докато в другите ѝ исторически романи, основните фигури и действащи лица са крале и кралици, личности, които ръководят съдбините на нации и кралства, тук значими исторически събития са разкривани като част от живота, съдбата и преживяванията на обикновени хора, въвлечени във водовъртежа на преломни събития. „Мочурища“ е първата книга от трилогия. Следват „Тъмни приливи“ и „Утринни земи“.

Романът на Бегбеде за Уна О‘Нийл и Джером Селинджър е „нефикционален роман‘, както самият Бегбеде пише – тази книга е чиста факция – персонажите са действителни, местата съществуват, фактите се достоверни, но всичко останало е плод на въображението. Бегбеде започва романа с това, че когато питали модната журналистика Даяна Врийланд дали нейните скандални спомени почиват на факти, тя казвала: It’s faction. Труман Капоти измислил етикета non-fiction novel – нефикционален роман – “наративна форма, която използва всички техники на изкуството на фикцията, придържайки се възможно най-близо до фактите“. Та с всички тези важни пояснения започва романът на Бегбеде за Уна и Селинджър. Романът е написан на типичния за Бегбеде език, изпъстряйки фактите и фабулата с особени и скандални заключения и изводи, които понякога разсмиват, понякога дълбоко покрусват читателя. Нефикционалният роман за Уна и Селинджър има още един супер интересен герой – разказвачът Бегбеде, който изненадва, шокира, провокира и категорично не оставя читателя безразличен или в „екзистенциална скука“.

В романа на Галбрейт (Роулинг) „Белязаният човек“ започва да се разследва убийство в магазин за „масонско“ сребро, но бива разкрита ужасяваща поредица от жестоки престъпления, нямащи нищо общо с масонството, разкрива се мрежа от престъпления, в чиято основа отново се оказва, че стои…най-малко очакваният извършител. Разкриването на истината пак е шедьовър на детективската работа, а финалът що се отнася до личната връзка между разследващите детективи остава отворен и напрегнат. Отговорите предстоят.

Лор Ноймайер подробно проследява различни процеси и инициативи в различни европейски институции (Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейския парламент на Европейския съюз), които са свързани с паметта за комунистическите режими в Европа. Изследването е издадено през 2019 и обхваща периода след 1992. Авторката много детайлно изследва дебатите, цитирани са изказвания по различни доклади и инициативи, позовава се на документи и наблюдения над механизмите и процесите свързани с прокарването и утвърждаването на идеи и концепции, свързани с режимите до 1989 г.

„Америка и американците“ (1850) е основополагащ културологичен (или по-скоро антропологически) труд. Културологичен именно, защото изследването на американската демокрация е базирано на наблюдението върху корените ѝ – най-вече върху нравите, обичаите и културата на американците. Тези, които изграждат американската демокрация са носителите на особения дух на Америка, без който Америка щеше да бъде много различна. Книгата се състои от три части, във всяка от тях Токвил прави анализ на американското общество през различни перспективи – така че даде една пълна картина и задълбочено разбиране за американската демокрация, за равенството, на което се основава и свободата, законите, участието и пр. Токвил многократно подчертава уникалната характеристика, родила Съединените щати – равенството в условията. Този факт има необикновено влияние върху хода на обществения живот, направлява обществения дух и дава определен характер на законите.

Наред с множеството исторически примери и препратки, особено интересно е представянето на развитието и историята на човечеството като история на информационните мрежи. От мита и разказа, през свещените книги, печатните произведения от ранната модерност, през технологиите на индустриалната епоха та до днес – началото на ерата на изкуствения интелект. Дали и как изкуственият интелект ще изземе ролята както на бюрократите, така и на митотворците за които Харари говори в част първа и втора? Най-вероятно да, защото програмите с вграден изкуствен интелект вече могат да откриват и обработват данни по-добре от бюрократите от плът и кръв, а и са на път да се сдобият със способността „да съчиняват разкази по-добре“.

„Русия и русите“ представлява поредица от писма с впечатления, дневник в епистоларна форма от 1843

Романът „Камък, ножица, хартия„ на Алис Фини (изд. Сиела, 2021) е напрегнат и загадъчен до края. В епистоларна форма героите разказват един на друг (но и на себе си) своите преживявания, мисли и тайни. Постоянната смяна на наратива, от името на различен герой, допълва сюжета като редене на пъзел, но и дава по-богато разбиране и обяснение на чувствата на всеки от героите и на самата завързана ситуация днес, от която започва разказът всъщност. Авторът умело заплита съвременен криминално-психологически трилър, обръщайки внимание на въпроси като любовта, брака и неговите изменения в дългогодишния му вариант, кризата на средната възраст, личните комплекси, заблуди и несбъднати мечти или амбиции, които оплитат човека в собствените му кошмари.

Харари е изключително интересен автор, който прави находчиви паралели, асоциации и аналогии, правейки връзка между историята и миналото, настоящето и бъдещето на човечеството. Книгата е структурирана в увод (The New Human Agenda 2-83) и три части (I. Homo Sapiens Conquers the Worls; II. Homo Sapiens Gives Meaning to the World; III. Homo Sapiens Loses Control), в които не само се проследява историята на човечеството през най-значими дела и постижения (не става дума за описание на събития, факти или хронология, а размисъл и опити за предвиждане, базирани на уроците от миналото и екзистенциалната същност на човека). What does our future hold?

Кратка криминална повест на Майкъл Бейкън, разкрива стъпка по стъпка и по много английски маниер едно странно убийство и изчезване на ценни антикварни книги – част от наследството, оставено от внезапно починала при инцидент дама Мери Бъртън. Описанията потапят в елегантна английска действителност, в която със стил и изисканост се извършват дори арестите.

Разказът „Тайната на Бог“ впечатлява със своята лаконичност и въпросите, които поставя в същото време. Каква е тайната на Бог? Кое определя живота и кое пребиваването във вечността. Може би всичко е въпрос на шанс, на игра на зарове, лотария.

Разказът „Вратовръзката на Удроу Уилсън“ е криминален разказ с неочакван край. Или изключително мрачен, черен, психо разказ от американската писателка Патриша Хайсмит - авторка на криминални романи и психологически трилъри и разкази.

Излязъл от затвора току-що Мус Малоу търси своята любима Велма в бара, в който последно е работила. Поредицата убийства и странни съвпадения, които полицията и Филип Маролу разследват имат неочакван край, който обаче е много подходящ и свързан с красивото заглавие: Farewell, my lovely.

“Нишка” е роман, в който са умело преплетени различни истории – на седем различни жени, живели в различни епохи, изпитали различни несгоди, радости, любов или тъги. Така романът е хем плътен и наситен със събития, истории, драми, хем е лек, завладяващ и разкриващ емоции, близки на всяка жена. В послеслова авторката Виктория Бешлийска сама разказва, че е водена от съкровеното желание да представи именно женското присъствие и женската сила – сякаш останала в сянката на „мъжкото“ начало, свързвано с Балкана и миналото ни.

…even voters in the heartlands of the liberal West are losing faith in the liberal

«Да се изисква сериозно от хората да убиват хора и да бъдат готови да умрат,

В „Политическата демокрация“ Филип Брод насочва вниманието към съвременните измерения на демократичното управление и рисковете, които са видими. Минавайки през наследството на Атинската демокрация, Френската и Американската революции и решаващият въпрос „кой ще бъде избирател“ (Борд, 2012: 27), авторът разкрива днешното състояние на представителството и неговите корени. Обърнато е внимание на т.нар. процес на демократична универсализация - нарастващото влияние на международното право върху правото на отделните държави и въпросите, и проблемите, които това поражда…

В анонса на българското издание на „Пътят към робството“ (кратък вариант) е цитиран Милтън Фридман: „тази книга е основно четиво за всеки, който сериозно се интересува от политика в най-широкия и най-тесния смисъл на думата; книга, чието основно послание е и вечно, и приложимо към широк кръг конкретни ситуации“. Основното послание е утвърждаване на индивидуалната свобода: Ръководният принцип във всеки опит да се създаде свят на свободни хора трябва да бъде: индивидуална свобода е единствената истински прогресивна политика (Хайек, 2004: 75). Издадена през 1944 (Hayek, F. A. The Road to Serfdom, London: Routledge, 1944) тази кратка книга е успяла да предвиди и убедително да изведе като предупреждение всички рискове, които ограничаването на свободата във всеки един аспект носи – дори, когато е с добри намерения и идеалистични подбуди.

Най-ефективният начин да се накарат хората да припознаят като свои ценностите, на които трябва да

Изследването на новите рамки на национализма на Брубейкър е в две части. Първата е посветена на преосмисляне на националната общност и на национализма; втората - на старата „Нова Европа“ и Новата. Особено важно е конструирането на аналитичната триада на Брубейкър: национализмите, които са произведени от предначертаването на политическите граници, са свързани в триада, обвързваща националните малцинства, новонационализиращите държави, в които те живеят, и външните национални "родни страни", към които те принадлежат или могат да бъдат възприемани като принадлежащи - по етнокултурна близост, макар и не по законно гражданство (Брубейкър: 2004, 20-21). Т.е. става дума за триадично релационно взаимодействие между национални малцинства, национализиращи държави и външни национални родни страни.

В сборника със заглавие „Ответен огън“, публикувани на български език 2008 г. са събрани текстове на Пиер Бурдийо, писани 90-те години. Посветени са на актуални и днес теми като неолиберализма, глобализацията, опасността за културата и символното насилие, явления като непотизъм, фаворитизъм и клиентелизъм, всевластие на пазара и потребителя и др. (Бурдийо: 2008). За глобализацията Бурдийо пише (Бурдийо: 2008, 34), че тя е мит в силния смисъл, ще рече могъщ дискурс, „идея-сила“, значи идея, която има в себе си социална сила, печелеща доверие. Това е главното оръжие в борбите срещу завоеванията на welfare state (социалната държава)… В Несигурността днес е навсякъде (Бурдийо: 2008, 88) пише, че несигурността се вписва в нов тип начин на господство, основан върху установяване на общо и постоянно несигурно състояние, целящо да принуди работещия към подчинение, към приемане на експлоатацията (флексплоатация) и като последица - премахване на колективните ориентири и солидарности.

В монографията „Постдемокрация“ проф. Крауч насочва вниманието към актуалното състояние на демокрацията днес, изковавайки удачно понятие: постдемокрация. Накратко казано за постдемокрацията е характерно закърняването на базовите институции на представителството за сметка на нарастващата роля на неизборните институции – групи за натиск (pressure groups), граждански инициативи (case groups), наднационални образувания, включително и съдилищата (които са експертни, но не и изборни), за сметка на гражданското участие в политическия процес и на парламентите като институция (наблюдението за параболичния характер на развитие на демокрацията, в резултат на което се наблюдава възвръщане на редица елементи, присъщи на преддемокрацията, към което води глобализацията на деловите интереси и фрагментацията на останалите части от населението). Точно е наблюдението на проф. Крауч , че макар че изборите определено съществуват и могат да сменят правителства, публичният изборен дебат е изкъсо контролиран спектакъл, направляван от съперничещи екипи от професионални експерти по техниките за убеждаване, и вземащ предвид само малко на брой теми, подбрани от тях. Масата от граждани играят пасивна, съзерцателна, дори апатична роля, реагирайки само на подаваните им сигнали. Зад този спектакъл на изборна игра, политиката всъщност се определя на тъмно чрез взаимодействието между избрани правителства и елити, които представляват в преобладаващата си част бизнес интереси (Крауч: 2012, 11).

Задоволяването с неамбициозните демократични очаквания на либералната демокрация поражда самодоволство от възхода на това, което

Съвсем основателно книгата „Българската конституционна идентичност“ започва с въведението, че конституционната идентичност не е изследвана в българската правна теория (Белов: 2017, 9). Затова особено ценен е приноса на подобен изключително задълбочен и аргументиран философско-правен анализ на такъв актуален въпрос. Както се посочва, актуалността му се дължи на юриспруденцията на Съда на ЕС и някои национални конституционни съдилища на държави-членки на ЕС, относно постепенното коригиране на принципа на абсолютния и безусловен с относителен примат на правото на ЕС над националната конституция. Проф. Мартин Белов аргументира самостоятелна и оригинална теория на конституционната идентичност, която почива на сравнителноправни примери, теоретични, философско-правни и сравнителноправни аргументи и в контекста на Българската конституционна традиция.

За историческата истина на политическите философии (1964) Непоносимо за днешния разум е, че човечеството отказва